Jun 6, 2010, 9:22 PM

С усмивката тъга да заличим... 

  Poetry » Other
648 0 7

С усмивката тъга да заличим...



Поглеждам във косите ти среброто,

умората в небесните очи,

обичам те, прощавай, мамо,

за мен единствена оставаш ти...

 

 

Душата ти, пресъхнала от сълзи,

изпълва ме с надежди и мечти,

не, никога не ще е късно

с усмивката тъга да заличим...

 

 

Във пътя си съдбовен търсех

разбираща ме, чувствена душа,

любов, предателства, раздели срещах,

а имам само теб, едничка на света...

 

 

Честит рожден ден, мила мамо,

не остаряваш, а излъчваш светлина,

облегната на топлото ти рамо -

сълзите ми стопява любовта...

 

 

Посветено на най-добрата и обична майка!

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??