6 июн. 2010 г., 21:22
С усмивката тъга да заличим...
Поглеждам във косите ти среброто,
умората в небесните очи,
обичам те, прощавай, мамо,
за мен единствена оставаш ти...
Душата ти, пресъхнала от сълзи,
изпълва ме с надежди и мечти,
не, никога не ще е късно
с усмивката тъга да заличим...
Във пътя си съдбовен търсех
разбираща ме, чувствена душа,
любов, предателства, раздели срещах, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация