valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
Feb 8, 2007, 3:08 AM

С Ъ Н  

  Poetry
580 0 8

Сънят ми като черен гарван отлетя.

Очите ми - запалени звезди.

Аз, лежащ, завит със тишина,

съм жаден за любов и за мечти.

 

Не ще заспя под пъстрия юрган,

по-шарен от съня дори на крал,

щом стискам със прегръдката искри,

които с мисълта си съм създал.

 

Усещам как от тях ще изгоря,

в мечтите съм наистина щастлив.

Представям си - алея със цветя,

сред нея ти. Сънят ще е красив.

 

Унасям се. Юргана е поле,

ухаещо в прекрасна звездна нощ.

Прегръща ме съня, но е добре -

заспал съм по-добър, по-малко лош.

 

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??