valiordanov (Валентин Йорданов)
1820 1469
8 feb 2007, 3:08

С Ъ Н  

  Poesía
584 0 8

Сънят ми като черен гарван отлетя.

Очите ми - запалени звезди.

Аз, лежащ, завит със тишина,

съм жаден за любов и за мечти.

 

Не ще заспя под пъстрия юрган,

по-шарен от съня дори на крал,

щом стискам със прегръдката искри,

които с мисълта си съм създал.

 

Усещам как от тях ще изгоря,

в мечтите съм наистина щастлив.

Представям си - алея със цветя,

сред нея ти. Сънят ще е красив.

 

Унасям се. Юргана е поле,

ухаещо в прекрасна звездна нощ.

Прегръща ме съня, но е добре -

заспал съм по-добър, по-малко лош.

 

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??