8 feb 2007, 3:08

С Ъ Н  

  Poesía
631 0 8
Сънят ми като черен гарван отлетя.
Очите ми - запалени звезди.
Аз, лежащ, завит със тишина,
съм жаден за любов и за мечти.
Не ще заспя под пъстрия юрган,
по-шарен от съня дори на крал,
щом стискам със прегръдката искри,
които с мисълта си съм създал.
Усещам как от тях ще изгоря,
в мечтите съм наистина щастлив.
Представям си - алея със цветя,
сред нея ти. Сънят ще е красив. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??