Прегръдките на мрака ти жадувам,
прегладняла за целувките ти е моята уста -
отдавна недокосвала единствените други,
по-вкусни устни от влажните твои.
До мене ти си всяка вечер
и си винаги достъпна.
Ти си бягство,
ти си ми любимата илюзия,
непризната никога на тихо.
И когато някой ден
от твоят мрак се взема, че събудя
прогнил и утежнен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up