SALIGIA
Прегръдките на мрака ти жадувам,
прегладняла за целувките ти е моята уста -
отдавна недокосвала единствените други,
по-вкусни устни от влажните твои.
До мене ти си всяка вечер
и си винаги достъпна.
Ти си бягство,
ти си ми любимата илюзия,
непризната никога на тихо.
И когато някой ден
от твоят мрак се взема, че събудя
прогнил и утежнен,
и през цялата сибирска нощ да съм те любил,
ще те убия в този най-радостен за всичките ми близки ден!
Или пък - кой знае,
с твойта черна "обич" -
дето удобството ти дава,
а ти очите взима,
още по-дълбоко ще заспя...
И ще затриеш ти първо мен.
В играта ни красива печеливши няма.
Да потанцуваме отново, мила,
реши отново драмата ми пълнолунна,
че сърцето ми и разумът пак скарах,
- и двамата е редно отново да задрямат!
© Свилен Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
wtf :D за това с приятелката, най-вече, случайно съм от мъжки пол
Настроенията са си настроения, и често "черното" вдъхновение изобщо не е равно на черно настроение 
Конкретно това стихотворение е посветено на близък прекрасен човек, често отдаващ се на пороците си, и писан шизофренично от името на неговото - мечтано от мен - осъзнаване. -
Мила приятелко, не ми харесва настроението ти. Дано само да се отнася до творбата, но мисля, че не е така.Има такива мигове в живота на всеки, но и сами избираме пътищата си.
Искам да ти кажа, че днес публикуват стихове пак за два дни и е възможно да пропуснем нещо, защото много бързо ги сменят.Ще ти изпратя адреса си, но не сега.Радвам се,че можем да разменим по
няколко думи! Всичко добро ти желая и спокойна вечер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
