Да обичаш без смисъл
в обсебващи мисли улисан,
да търсиш себе си в мъглата,
когато адът превзема душата,
да вярваш, че ще има светлина,
когато пред мрака свеждаш глава,
да вървиш към нищото устремен,
да се усещаш непознат и променен...
Пред толкова мисли неизказани
и толкова чувства непоказани
коленичиш и изпълва погледа ти вопъл ням,
осъзнавайки, че каквото и да става ти си Сам...