Grassia (Поли )
37 30
2 июн. 2007 г., 00:17

Сам 

  Поэзия
772 0 4
Да обичаш без смисъл
в обсебващи мисли улисан,
да търсиш себе си в мъглата,
когато адът превзема душата,
да вярваш, че ще има светлина,
когато пред мрака свеждаш глава,
да вървиш към нищото устремен,
да се усещаш непознат и променен...
Пред толкова мисли неизказани
и толкова чувства непоказани
коленичиш и изпълва погледа ти вопъл ням,
осъзнавайки, че каквото и да става ти си Сам...

© Поли Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не можех да не прочета това стихотворение,
    малко е тъжно но има много истина в него!
    Много ми хареса.. късмет ти желая
  • Поли, това е едно от най-хубавите стихотворения които съм чела! Поздравления! Винаги съм знаела, че си талантлива и духовита!!!
  • Сам сред другите,притихнала от чувства непоказани и мисли неизказани!Познато чувство!
  • Много познато настроение!Поздрав!
Предложения
: ??:??