Сам самичък

Nov 1, 2015, 8:29 PM

Poetry » Other

447 0 2

Сам самичък във големия свят.

Отново сам останах.

Ох, майко, колко ме е яд.

Да вярвам, вече аз престанах.

Наранен и опетнен завинаги ще остана,

че живота тежък все това ще ми поднася.

Да обичам и да чувствам ще престана.

Защото буря, майко, сърцето ми отнася.

Кръговратът на живота тъй жесток е и болезнен.

Длъжни сме, с наведена глава да го търпим.

Но знай, майко, че животът тъжен вечно ще остане безполезен.

Защото той ни кара, майко, с наведени глави вечно да вървим.

Кога слънце пак ще изгрее над мен?

Нека от мъката жестока си отиде в този ден.

Не мога вече да търпя, твърде много съм изморен.

На този свят, майко, няма никой тъжен като мен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nikalas (Никалас Борисов)

2015-11-02T16:02:50+02:00

Искам само по добро от това което е в момента, благодаря за коментарите!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2015-11-02T11:06:18+02:00

" На този свят, майко, няма никой тъжен като мен."
Има и още как....но ще дойде ден в който животът няма да е тъй студен...
С поздрав!