1 nov 2015, 20:29

Сам самичък 

  Poesía » Otra
488 0 2
Сам самичък във големия свят.
Отново сам останах.
Ох, майко, колко ме е яд.
Да вярвам, вече аз престанах.
Наранен и опетнен завинаги ще остана,
че живота тежък все това ще ми поднася.
Да обичам и да чувствам ще престана.
Защото буря, майко, сърцето ми отнася.
Кръговратът на живота тъй жесток е и болезнен.
Длъжни сме, с наведена глава да го търпим.
Но знай, майко, че животът тъжен вечно ще остане безполезен.
Защото той ни кара, майко, с наведени глави вечно да вървим. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??