В безгрижните дни на своето детство,
с авери играем безбройни игри.
Смях и шеги, забавление, вместо,
безкрайни проблеми, грешки, лъжи.
В онези моменти, дали си оставал,
до малко по-късно, докато стъмни.
И дали сам си се осъзнавал:
всичко на тебе принадлежи.
Всяка пързалка, люлка и топка,
всяка лопатка и кофичка там.
Няма кой да ни пипа нещата.
Играеш със всичко, но пък си сам. ...