Когато останеш самичък.
И болката губи се в плам.
Пропиляваш шанса едничък.
Тънеш в помия и срам.
Осъзнаваш, че сбъркал си - пак.
Че на хората ти си противна.
И питаш се само - Божичко, как?
Била съм глупава, до болка наивна.
Когато очите от сълзи са сухи.
И никой не чува гласа умоляващ.
За обвиненията ушите ти вече са глухи,
никой не вижда погледа съжаляващ. ...