В очите ми се борят две сълзи.
Отпивам глътка от виното горчиво.
Сама съм, свикнала да ме боли,
а да чуя исках само, колко съм красива.
Спомени ме галят. Паля поредната цигара.
Изтръпвам. Димът чертае в мен тъга.
Дали за мене някой мисли? Не, не вярвам!
Дали и мене някой ме мечтае във нощта?
И ето, светлина се плъзва във очите ми.
На прага ми, безшумна пристъпила е утринта.
И всяка нощ така посрещам дните си,
бутилка вино, цигара и букет от самота.