byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
15 февр. 2007 г., 17:34

САМА 

  Поэзия
635 0 8

В очите ми се борят две сълзи.
Отпивам глътка от виното горчиво.
Сама съм, свикнала да ме боли,
а да чуя исках само, колко съм красива.

Спомени ме галят. Паля поредната цигара.
Изтръпвам. Димът чертае в мен тъга.
Дали за мене някой мисли? Не, не вярвам!
Дали и мене някой ме мечтае във нощта?

И ето, светлина се плъзва във очите ми.
На прага ми, безшумна пристъпила е утринта.
И всяка нощ така посрещам дните си,
бутилка вино, цигара и букет от самота.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хвърли букета и не се обръщай назад повече!
  • Браво!!!
  • Тъжно, но хубаво.Поздрав!
  • Много хубав стих, Сияна!!! Но май е време да кажеш сбогом на самотата!!! Поздрави!!!
  • Прекрасен и тъжен стих!
    Браво!
  • Браво, мила!
    ПОЩА!
  • Тази тъга и болка са родили този чуден стих...
    Затова и когато боли, просто се усмихни!
    Прегръщам те!
  • Колко те разбирам... ..знаеш ли, Сияна,аз чух...чух не само "красива си", но и нещо много по-силно, а...не отговорих нищо, с времето става е трудо да се разделиш с виното, цигарите и самотата. Надявам се да ме разбираш какво искам да ти кажа. Стиха е прекрасен.
Предложения
: ??:??