Слънцето изпича кървавите капки,
родени от раните по моето лице.
Аз вървя към своята Голгота
и кръста нося с двете си ръце.
И болката от трънния венец
е вече недоловима...
Грешката, която плащам,
е сладка, но непростима.
Но аз вървя напред и нагоре.
Вървя и не искам да спирам.
Усещам как душата ме напуска,
усещам бавно че умирам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up