Слънцето изпича кървавите капки,
родени от раните по моето лице.
Аз вървя към своята Голгота
и кръста нося с двете си ръце.
И болката от трънния венец
е вече недоловима...
Грешката, която плащам,
е сладка, но непростима.
Но аз вървя напред и нагоре.
Вървя и не искам да спирам.
Усещам как душата ме напуска,
усещам бавно че умирам. ...