Сама под дъжда вървя си и нищо не виждам.
Сама под дъжда минавам, но пак сама.
Паля сама цигара, не, не се обиждам.
Сама си крача под дъжда.
Нахлупвам качулката и минавам.
Капки дъжд ме удрят по студеното лице.
Като капките дъжд, следвани от другите, аз пак сама оставам.
Сам-сама със измръзнало сърце.
Гледам, също сама като мен жена ридае...
Уличните кучета се смеят за това.
Но и тя като мен не се касае.
Тя отдавна е над тях, надмогнала страха. ...