Сама със себе си
Сама със себе си
В притихналата стая съм сама.
Долавях само шума на сърцето си.
То биеше лудо, неутолимо, жадно
за очакваната топлина.
Снагата се сгряваше, бунтуваше се
и тръпнеше, застиваше пред
неповторимото вълнание.
Светлината на лампата надничаше
в душата ми, ровеше се в в истината
или лъжата и помръкнала от тъгата
в сърцето ми, свиваше лъчите си в
черна топка.
Защо ли е така?
Може би вярата в светлината е загубена,
може би лъжовен е светът или просто не
бе докосната жаравата на другото сърце.
Колко странно е да бъдеш сам със себе си
и само в самотата да бъдеш какъвто си в младостта.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви приятели.лека вечер скъпи.
-
Харесах и оценявам,Йонка!Радвам се, че прочетох!
Поздрави от мен и хубав ден!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
