yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
2.12.2015 г., 20:03 ч.

Сама със себе си 

  Поезия
372 0 2

                                                                  Сама със себе си

 

 

 

В притихналата стая съм сама.

Долавях само шума на сърцето си.

То биеше лудо,  неутолимо, жадно

за очакваната топлина.

Снагата се сгряваше, бунтуваше се

и тръпнеше, застиваше пред

неповторимото вълнание.

 

 

Светлината на лампата надничаше

в душата ми, ровеше се в  в истината 

или лъжата и помръкнала от тъгата

в сърцето ми, свиваше лъчите си в 

черна топка.

 

 

Защо ли е така?

Може би вярата в светлината е загубена,

може би лъжовен е светът или просто не

 бе докосната жаравата на другото сърце.

 

Колко странно е да бъдеш сам със себе си

и само в самотата да бъдеш какъвто си в младостта.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??