Илязох на терасата,
беше студено, много студено.
Само топлите ми сълзи капеха върху
босите ми крака... чаках те да дойдеш...!
Отново е студено, теб все още те нямаше,
остана само самотата... и мойте две празни ръце,
които чакаха да дойдеш и да те прегърнат...
Но аз не съм сама, споменът за теб остана да
топли моята душа...!
(Посветено на спомена, който вече умря)