18 июн. 2007 г., 21:46

Сама със спомена 

  Поэзия
855 0 3
Илязох на терасата,
беше студено, много студено.
Само топлите ми сълзи капеха върху
босите ми крака... чаках те да дойдеш...!
Отново е студено, теб все още те нямаше,
остана само самотата... и мойте две празни ръце,
които чакаха да дойдеш и да те прегърнат...
Но аз не съм сама, споменът за теб остана да
топли моята душа...!
(Посветено на спомена, който вече умря)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Йорданова Все права защищены

Предложения
: ??:??