fam (Нели)
63 60
Oct 29, 2007, 2:24 PM

Самичка 

  Poetry » Love
571 0 8
 

Душата ми безпътна пак тъжи

в сивотата на мъгливата, делнична сряда.

И сред други  безпътни, търсещи души,

поне сянка на твоята да зърне се надява.

 

Душата ми от мен самата абдикира.

Без твоята не иска и миг да съществува

и  всеки ден по малко в агония умира,

ако не може с твоята да другарува.

 

В душата ми всеки ден вали,

в солените води - море, бъдещето и се дави.

Има ли начин дъждът  там да спре

и да има, късно е! Сама, не знае какво да прави.

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??