fam (Нели)
63 60
29.10.2007 г., 14:24 ч.

Самичка 

  Поезия » Любовна
568 0 8
 

Душата ми безпътна пак тъжи

в сивотата на мъгливата, делнична сряда.

И сред други  безпътни, търсещи души,

поне сянка на твоята да зърне се надява.

 

Душата ми от мен самата абдикира.

Без твоята не иска и миг да съществува

и  всеки ден по малко в агония умира,

ако не може с твоята да другарува.

 

В душата ми всеки ден вали,

в солените води - море, бъдещето и се дави.

Има ли начин дъждът  там да спре

и да има, късно е! Сама, не знае какво да прави.

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??