Mar 26, 2009, 12:45 PM

... само... 

  Poetry » Love
789 0 27

 

                   ... само...


Перото му е остро като копие,
разсичаше потопно небесата,
дните ми посипваше със вопли,
а птиците... те вярват в чудесата...

И залезите все се удължаваха
в нощите - триножници унили...
и облаци, и сенки се сгъстяваха,
тежаха ми крилете... от мастило...

Не търсех вяра в есенни листа...
Ухае пролетта - на твойто рамо...
Не искам нищо. Може би това:
Листа пред теб да бъда само...

© Таня Георгиева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??