26.03.2009 г., 12:45 ч.

... само... 

  Поезия » Любовна
787 0 27

 

                   ... само...


Перото му е остро като копие,
разсичаше потопно небесата,
дните ми посипваше със вопли,
а птиците... те вярват в чудесата...

И залезите все се удължаваха
в нощите - триножници унили...
и облаци, и сенки се сгъстяваха,
тежаха ми крилете... от мастило...

Не търсех вяра в есенни листа...
Ухае пролетта - на твойто рамо...
Не искам нищо. Може би това:
Листа пред теб да бъда само...

© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??