Само аз

May 12, 2011, 3:40 PM

Poetry

1028 0 13

Колко е тихо вън…
Проблясват бавно
меките усмивки на звезди,
с лунен лъч вятърът се е завил –
не се чува дишането му дори.
И щурчетата мълчат.
Не смеят да засвирят,
за да не заглушат вълшебния шепот,
който наоколо разстила топлина
и приятно ме люлее…
Само аз го чувам –
шепота ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Само аз

Want to read more?

Random works