12 may 2011, 15:40

Само аз 

  Poesía
1026 0 13
Колко е тихо вън…
Проблясват бавно
меките усмивки на звезди,
с лунен лъч вятърът се е завил –
не се чува дишането му дори.
И щурчетата мълчат.
Не смеят да засвирят,
за да не заглушат вълшебния шепот,
който наоколо разстила топлина
и приятно ме люлее…
Само аз го чувам –
шепота ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??