Само да те има
Прегърна ме сиротна вечерта,
покри със чер воал звездата пътеводна,
попи мечтата в хладната печал
и спря да пита има ли виновен.
Прегърнах я и аз с ръце изтлели
от чакане напразно, вяра сляпа.
А миговете чезнат прималели
там, дето вече никой не минава.
И моят ангел е прибрал крилата -
дали за отдих, или за отплата...
Търкулна се измъчена сълза,
забравила скръбта си да изплаче.
Стихия се завихря всеки ден
в сърцето ми прескрипнало от обич.
Прегръдка от смъртта?... Не, още не -
душата ми отново ще проходи.
Целуна ме небрежна сутринта,
излязла облаците да простира.
Не е студено, въпреки снега.
Достатъчно е само да те има.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да всичко е възможно, щом “те има” - “прегръдката на смъртта” ще отстъпи, когато “ангелът” разпери пак крилете си и “душата отново проходи”. Много красиво, поздрави!
-
Благодаря, Дими!
-
Това е много яко накрая 👍
Целуна ме небрежна сутринта,
излязла облаците да простира.
Не е студено, въпреки снега.
Достатъчно е само да те има. -
Благодаря, Георги, Деа!
-
Достатъчно е!
Поздравления! -
Супер финал.
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
