Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
21.12.2020 г., 18:29 ч.

Само да те има 

  Поезия » Любовна
427 3 6

 

Прегърна ме сиротна вечерта,

покри със чер воал звездата пътеводна,

попи мечтата в хладната печал

и спря да пита има ли виновен.

Прегърнах я и аз с ръце изтлели

от чакане напразно, вяра сляпа.

А миговете чезнат прималели

там, дето вече никой не минава.

И моят ангел е прибрал крилата -

дали за отдих, или за отплата...

Търкулна се измъчена сълза,

забравила скръбта си да изплаче.

Стихия се завихря всеки ден

в сърцето ми прескрипнало от обич.

Прегръдка от смъртта?... Не, още не -

душата ми отново ще проходи.

Целуна ме небрежна сутринта,

излязла облаците да простира.

Не е студено, въпреки снега.

Достатъчно е само да те има.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да всичко е възможно, щом “те има” - “прегръдката на смъртта” ще отстъпи, когато “ангелът” разпери пак крилете си и “душата отново проходи”. Много красиво, поздрави!
  • Благодаря, Дими!
  • Това е много яко накрая 👍
    Целуна ме небрежна сутринта,
    излязла облаците да простира.
    Не е студено, въпреки снега.
    Достатъчно е само да те има.
  • Благодаря, Георги, Деа!
  • Достатъчно е!
    Поздравления!
  • Супер финал.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??