Животът ми е само дъх, дори да дишам
на порции - за да пестя мига и времето.
Безумната мечта за съвършенност
и вечността са мит и сън на бремето.
Когато се събудя ще е болка -
и не, защото съм в света на Дявола,
дъхът ми ще е чужд, обсебен
от истината, сграбчила съдбата ми.
Живеем като в сън - един завинаги,
мечтите ни - накъсани видения.
Очакването да сме пак щастливи
оказва се безумно бдение.
Не сме на двайсет - виждаме живота си
като на длан, понякога във графики.
Но истината не е в цветовете,
а в замисъла, идващ от душата ни.
Животът ми е само дъх
в мига, когато съм изплакала,
но този дъх е съвършен -
непреродим, единствен, неслучаен...
© Геновева Симеонова All rights reserved.