Животът ми е само дъх, дори да дишам

на порции - за да пестя мига и времето.

Безумната мечта за съвършенност

и вечността са мит и сън на бремето.

Когато се събудя ще е болка - 

и не, защото съм в света на Дявола,

дъхът ми ще е чужд, обсебен

от истината, сграбчила съдбата ми.

Живеем като в сън - един завинаги,

мечтите ни - накъсани видения.

Очакването да сме пак щастливи

оказва се безумно бдение.

Не сме на двайсет - виждаме живота си

като на длан, понякога във графики.

Но истината не е в цветовете,

а в замисъла, идващ от душата ни.

Животът ми е само дъх

в мига, когато съм изплакала, 

но този дъх е съвършен -

непреродим, единствен, неслучаен...