САМО ЕСЕН
Пред огледалото лицето твое остава -
снимка на отминала вече любов.
Тъжно вдигам чаша с уиски наздраве
да тръгна по разделния път съм готов.
Зад гърба ми - една бездомна любов.
И спомените в мен са станали рани.
Бавно забравям. В сърцето е старият зов.
Само есен остана с писък на врана.
© Мимо Николов All rights reserved.