4 янв. 2015 г., 21:55

Само есен 

  Поэзия
5.0 / 1
640 0 1
САМО ЕСЕН
Пред огледалото лицето твое остава -
снимка на отминала вече любов.
Тъжно вдигам чаша с уиски наздраве
да тръгна по разделния път съм готов.
Зад гърба ми - една бездомна любов.
И спомените в мен са станали рани.
Бавно забравям. В сърцето е старият зов.
Само есен остана с писък на врана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »