4 янв. 2015 г., 21:55

Само есен 

  Поэзия
490 0 1

               САМО ЕСЕН

Пред огледалото лицето твое остава -
снимка на отминала вече любов.
Тъжно вдигам чаша с уиски наздраве
да тръгна по разделния път съм готов.

Зад гърба ми - една бездомна любов.
И спомените в мен  са станали  рани.
Бавно забравям. В сърцето е старият зов.
Само есен остана с писък на врана.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??