Като кротък дивеч полегнал в краката,
времето се спря до мен и зачака.
Вятърни мелници посичат стеблата му,
есента листи изви и горко заплака.
Този вятър се влюби в тръстиката,
откри тишината и там се зарея,
да потърси и намери безликата
моя душа. И затанцува със нея.
Залез червен се срещна със сенките
и потъна на тъмното в тишината.
Понесла душата си сива в шепите
отварям врата, пред нищото чакам. ...