2.09.2021 г., 11:40 ч.

Само грам е душата ми 

  Поезия » Друга
523 5 20
Като кротък дивеч полегнал в краката,
времето се спря до мен и зачака.
Вятърни мелници посичат стеблата му,
есента листи изви и горко заплака.
Този вятър се влюби в тръстиката,
откри тишината и там се зарея,
да потърси и намери безликата
моя душа. И затанцува със нея.
Залез червен се срещна със сенките
и потъна на тъмното в тишината.
Понесла душата си сива в шепите
отварям врата, пред нищото чакам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??