тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Oct 17, 2008, 10:38 AM

Само когато... 

  Poetry » Phylosophy
555 0 9
                                                             "Само когато човек е влюбен,
                                                               не мисли за смъртта".
                                                                                     Спомен от песен
   
Отварям вратата и търся ежедневна магия.
Излизам от дома нарамила детския поглед.
Очи... в очите безнадеждно избликват сълзи.
Пътека по пътека, сигурно, сърцето много боли.
Само когато поиска, преброжда същата омая
на вълноломни вълни, зенично реяни в безкрая,
намигва без дистанция и тихо занадничва,
пак стъпва на Луната с перлени стрели далече,
с планински съзвездия се спуска и плаче, ли плаче...
...Двер открехва с музика, звучаща мощно, на поети,
правилата нарушавали и тишината...
Лек омаен, земята пак да се върти накарай,
със оня пулс особен на кръвта и барабанен,
и музика светлик -  вечна стихия природна,
преплела във душата ми лирата си вопъл.

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • музика светлик - вечна стихия природна,
    преплела във душата ми лирата си вопъл
    !
  • Само когато поиска...

    Поздрав, Мариола!
  • Прекрасна си! Мълчалив поклон! А и това мото... Направо съм бездиханна...
  • Наистина наподобява песен... Хубаво е, Мариола!
  • Тюркоазена стилът ти е неповторим!!!Направо ме разнищваш...
    С обич!
  • Страхотна си...(както винаги)!!!
    С обич!
  • Прекрасен стих.Поздрави!
  • "...Двер открехва с музика, звучаща мощно, на поети,
    правилата нарушавали и тишината..."
    Прекрасно е!Поздрави!
  • ...със оня пулс особен на кръвта и барабанен,
    и музика светлик - вечна стихия природна,
    преплела във душата ми лирата си вопъл.

    Лювобта е силна магия! Прекрасен стих, Мариолче! Поздравления!
Random works
: ??:??