Oct 17, 2008, 10:38 AM

Само когато... 

  Poetry » Phylosophy
593 0 9
"Само когато човек е влюбен,
не мисли за смъртта".
Спомен от песен
Отварям вратата и търся ежедневна магия.
Излизам от дома нарамила детския поглед.
Очи... в очите безнадеждно избликват сълзи.
Пътека по пътека, сигурно, сърцето много боли.
Само когато поиска, преброжда същата омая
на вълноломни вълни, зенично реяни в безкрая,
намигва без дистанция и тихо занадничва,
пак стъпва на Луната с перлени стрели далече,
с планински съзвездия се спуска и плаче, ли плаче... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??