"Само когато човек е влюбен,
не мисли за смъртта".
Спомен от песен
Отварям вратата и търся ежедневна магия.
Излизам от дома нарамила детския поглед.
Очи... в очите безнадеждно избликват сълзи.
Пътека по пътека, сигурно, сърцето много боли.
Само когато поиска, преброжда същата омая
на вълноломни вълни, зенично реяни в безкрая,
намигва без дистанция и тихо занадничва,
пак стъпва на Луната с перлени стрели далече,
с планински съзвездия се спуска и плаче, ли плаче... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация