Една любов.

Една къща.

Без дрехи.

Без задръжки.

Само ти и аз.

Да те завивам през нощта по няколко пъти  защото ти изритваш одеялото.

Все пак е студено тук... но не и в сърцата ни.

Да те прегръщам в хамака на верандата а ти да ми задаваш глупави въпроси.

Да те целувам сладко, а теб да те е гъдел.

Да ти харесвам сърдита.

Да ми се усмихваш и да се разтапям.

Да ни блестят очите.

Да ми влияеш така както никой не може.

Да си ми най-добра приятелка.

Да те поглеждам и времето да спира.

Това е ис(ти)нската любов, но само ние си я знаем.