Една любов.
Една къща.
Без дрехи.
Без задръжки.
Само ти и аз.
Да те завивам през нощта по няколко пъти защото ти изритваш одеялото.
Все пак е студено тук... но не и в сърцата ни.
Да те прегръщам в хамака на верандата а ти да ми задаваш глупави въпроси.
Да те целувам сладко, а теб да те е гъдел.
Да ти харесвам сърдита.
Да ми се усмихваш и да се разтапям.
Да ни блестят очите.
Да ми влияеш така както никой не може.
Да си ми най-добра приятелка.
Да те поглеждам и времето да спира.
Това е ис(ти)нската любов, но само ние си я знаем.
© Стилияна Всички права запазени