Ти си малка самодива,
лъчезарна и красива,
тичаш боса по полята,
виждат те понякога в гората.
Някой вечер те на извора съзира,
не вярва на очите и се взира,
видение ли някакво си ти,
или неговите сбъднати мечти.
В ефирна, бяла рокля се разхождаш,
със стъпки леки ти дохождаш,
косите ти - вълни златисти,
очите сини кат мънисти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up