20 окт. 2011 г., 08:36

Самодива 

  Поэзия
497 0 1

Ти си малка самодива,

лъчезарна и красива,

тичаш боса по полята,

виждат те понякога в гората.

 

Някой вечер те на извора съзира,

не вярва на очите и се взира,

видение ли някакво си ти,

или неговите сбъднати мечти.

 

В ефирна, бяла рокля се разхождаш,

със стъпки леки ти дохождаш,

косите ти - вълни златисти,

очите сини кат мънисти.

 

Всеки мъж желае да те има,

но ти си тъй недостижима,

усмивката ти топла всеки сгрява

и радост на сърцето тя дарява.

 

Търси те навред в света,

взира се във всякоя жена,

и когато най накрая те съзре,

любовта дарява от сърце.

 

И животът им е приказка без край,

любовта им - светъл земен рай,

където двамата остават

и доброта на всекиго даряват.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??