Apr 4, 2019, 2:47 AM

Самодива 

  Poetry » Other
373 1 6

Млад момък на извор се спрял,

под сянка на стара върба.

Там чудна девойка видял

да пълни стомна с вода.

 

Тя имала руси коси

и бяло красиво лице.

Очите ѝ сини били.

Пристъпвала с боси нозе.

 

Тревите ѝ правели път,

цветята зад нея шептели.

И ставал по-светъл денят,

и рози червени цъфтели.

 

А момъкът млад и напет

забравил, че жаден е бил.

Пристъпил плахо напред,

да говори с нея решил.

 

Но девойката чудно красива

изчезнала в миг от света.

Разбрал, че била самодива

дошла да налива вода.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??