Млад момък на извор се спрял,
под сянка на стара върба.
Там чудна девойка видял
да пълни стомна с вода.
Тя имала руси коси
и бяло красиво лице.
Очите ѝ сини били.
Пристъпвала с боси нозе.
Тревите ѝ правели път,
цветята зад нея шептели.
И ставал по-светъл денят,
и рози червени цъфтели. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация