Кога животът ти върви по равното
и само локвите прескачаш със досада,
и всяка стъпка знаеш предварително,
и дори да мислиш не ти се налага,
тогава, как да не се радваш на пътечка
изникнала внезапно край шосето,
която може би е дело на съдбата
или въображението ти я е създало.
Тръгни по нея и не се замисляй!
От много мислене май полза няма.
Върви, бери цветя, не се обръщай.
Навлез във дън житейската дъбрава. ...