17.01.2014 г., 21:41 ч.

Самодивска пътечка 

  Поезия » Пейзажна
3.1 / 7
1313 0 10
Кога животът ти върви по равното
и само локвите прескачаш със досада,
и всяка стъпка знаеш предварително,
и дори да мислиш не ти се налага,
тогава, как да не се радваш на пътечка
изникнала внезапно край шосето,
която може би е дело на съдбата
или въображението ти я е създало.
Тръгни по нея и не се замисляй!
От много мислене май полза няма.
Върви, бери цветя, не се обръщай.
Навлез във дън житейската дъбрава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Куш Всички права запазени

Предложения
  • Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
  • Когато ми намигна вятърът и станахме за миг приятели, усетих, че крилата е душата ми, а с него сме н...
  • Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...

Още произведения »