Aug 9, 2019, 2:55 PM

Самодивски срещи 

  Poetry » Free verse
552 0 1

 

Да срещнеш самодива в гъстата гора,

косата спусната до кръста и блестяща.

Във тиха нощ на пълната луна,

явява се тя приказна, изящна.

 

Косата й на лунна светлина блести,

ефирно спуска се, надолу пада.

Създанието на горите и поляните с треви,

ухание на ручеите с чисти водопади.

 

Но срещнеш ли ти самодивата прекрасна,

а посред нощ със нея да сте само двама.

Внимавай, много много се пази,

от красотата и вълшбна и опасна.

 

Ще те погледне тя с магически очи,

с целувките си сладки ще те приласкае.

До сетния си час ще станеш пленник ти,

страстта неотразима тебе щом омае.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??