Да срещнеш самодива в гъстата гора,

косата спусната до кръста и блестяща.

Във тиха нощ на пълната луна,

явява се тя приказна, изящна.

Косата й на лунна светлина блести,

ефирно спуска се, надолу пада.

Създанието на горите и поляните с треви,

ухание на ручеите с чисти водопади.

Но срещнеш ли ти самодивата прекрасна,

а посред нощ със нея да сте само двама.

Внимавай, много много се пази,

от красотата и вълшбна и опасна.

Ще те погледне тя с магически очи,

с целувките си сладки ще те приласкае.

До сетния си час ще станеш пленник ти,

страстта неотразима тебе щом омае.