Dec 3, 2020, 2:44 AM

Изтъкан 

  Poetry
342 0 2

Зората ме посреща,

обвита в пелерина.

Пак време е за грешки –

навън е видели́на!


А толкова надежда

в душата ми е скрита,

навита като прежда

с която се изплитам.


Обречен да си вярвам –

сполучил … , несполучил.

Аз себе си извайвам –

от гении се уча!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??