3 дек. 2020 г., 02:44

Изтъкан 

  Поэзия
341 0 2

Зората ме посреща,

обвита в пелерина.

Пак време е за грешки –

навън е видели́на!


А толкова надежда

в душата ми е скрита,

навита като прежда

с която се изплитам.


Обречен да си вярвам –

сполучил … , несполучил.

Аз себе си извайвам –

от гении се уча!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??