Marcek (Мария Чомакова)
45 116
Aug 23, 2007, 3:53 PM

САМОПРИЗНАНИЕТО НА ЕДНА ЛЪЖКИНЯ 

  Poetry
971 0 8
 

САМОПРИЗНАНИЕТО НА ЕДНА ЛЪЖКИНЯ



Меката тъкан на миналото

лесно огъвам в размъкнати спомени.

Оглушала си доизмислям,

да не  боли толкова пред хората.



„Завиждам на спокойния тон на миналото.

То никога не се насажда.

В душите ни присяда тихо

и тихо ни изгражда,

и тихо ни изяжда,

на други ни разказва,

полека ражда ни или ни смазва,

но винаги безупречно жестоко ─

променя настояще еднооко

и бъдещето многолико

нагоре или долу тика."



Прояждам кроасана на лъжата

и с него мажа собствените си илюзии.

Подслажда, казвам ви, играта

със чуждите надменни музи.



Във разказите си усмихнати

живях аз най-прекрасния живот.

Край мен на масата притихнали

завиждат всички, блика пот.



Но щом във халбата ми стане  пусто

последната цигара ме гори.

Да лъжеш днес не е изкуство,

а да живееш истински боли.


© Мария Чомакова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Искрено завиждам на оногова, който може да излъже миналото си. И презирам тоя, що не го цени. То носи миналите наши избори и собствените ни минали мечти.
  • Благодаря ви за хубавите думи.
  • Прекрасно!Поздрав!
  • !!!
    Браво, Миме!
    Много силен и искрен стих!
  • "Подслажда, казвам ви, играта
    със чуждите надменни музи."
    и
    "Да лъжеш днес не е изкуство,
    а да живееш истински боли."
    ...
    Силно!!!
    Поздрави!




  • Мъдра си , Мария, и благословена щом написа този стих. С обич.
  • "..а да живееш истински боли."-много хубаво си го написала!Поздрав!
  • "Но щом във халбата ми стане пусто

    последната цигара ме гори.

    Да лъжеш днес не е изкуство,

    а да живееш истински боли."


    Да, така е ...
    ... и наздраве
Random works
: ??:??